До момента периорбиталните отоци са определяни като „хидростатично зависими“ – т.е. кухините на тялото вероятно се запълват под влияние на гравитацията.
Същевременно се наблюдава засилване на периорбиталните отоци при продължително излагане на слънце, излети сред природата, престой навън и спад на отоците при престой в затворени пространства. Засилване на симптоматиката се наблюдава и при престой в или около водни пространства.
До момента тези прояви нямаха обяснение. Търсеше дори връзка с йонизацията на въздуха или UV чувствителност.
Продължителното наблюдение показа следните изяви:
- При престой в помещение с чувствително по-ниска температура от предходната се наблюдава постепенно свиване на периорбиталните отоци
- Сутрин (при наличие на отоци), прилагане на топъл душ засилва сипмтомите и отоците персистират
- След обливане със студена вода (след душ например) , отоците намаляват, като се чувства и „отпушване“ на носа.
- Най-сериозни документирани прояви на периорбиталните отоци е имало в болницата Св.Иван Рилски през август 2020 г., както и в гр. Видин – при почти всяко посещение. И на двете места температурата е висока, поради липсата на климатици.
Следователно, налице е температурна чувствителност, изразяваща се в значително повишаване на отоците при по-високи температури и свиване при понижени.
Да се изучи механизма на вазодилатация съответно за кръвните и лимфни капиляри?!
Bulgarian 
English